Разходка и отдих

Връх Козя стена, Стара планина

Posted On
Posted By admin

Едва ли има човек, който да не потвърди колко красива и необятна е Стара планина, особено по това време от годината. Днес ще ви отведем на едно страхотно място.


Връх Козя стена е идеален за начинаещи планинари или просто за тези, които искат да се разходят. Гледките са страхотни, зеленината е безкрайна, а кончетата и кравите – в изобилие.

Тръгваме към хижа Козя стена, като предварително сме проучили маршрута през Беклемето. Ако решите да тръгнете по този маршрут идвайки от Троян, на най-високата точка на прохода ще видите паркинг и търговци, продаващи различни сладка от горски плодове и мед. Ние паркирахме там, огледахме информационните табели, голямата карта на местността и резервата „Козя стена“ и се отправихме към хижата.

Като цяло маркировката е много добра, няма как да се объркате. Има два маршрута – летен и зимен, които на места се срещат. Зимният минава през всички изкачвания и е обозначен с колчета. Летният минава отдясно на него и е полегат почти през цялото време. А резерватът Козя стена, на територията на който се намирахме е част от Национален парк Централен Балкан и е най-малкия резерват в него.

Видяхме в далечината перките на връх Васильов, вижда се голяма част от Северна България, изобщо прекрасно, безумно красиво изживяване. Иначе пътят към хижата отнема общо около два часа и малко и е сравнително лек. По пътя се редуват изкачвания и слизания, кози не видяхме, по целия маршрут обаче има големите поляни с хвойна, както и много свободно отглеждани коне и крави.

Минахме покрай паметна плоча, която обозначава мястото на самолетна катастрофа през 1945-та година: две млади момчета са се разбили с военен самолет.

След около час и малко от началото стигнахме до местността “Козята стена”, където е разположен и едноименния връх с височина 1670м, както и други красиви скални образувания. Оставихме качването за навръщане.

После продължихме още около час да вървим по билото към хижа “Козята стена”. На места по маршрута има леки провирания между скалите, има и много тесни „кози“ пътечки, които минават на ръба на скалата и по които трябва да се внимава много къде се стъпва, особено ако е влажно и мокро.

Срещнахме по пътя много туристи, които се връщаха вече от своята разходка, разменяхме усмивки и поздрави, някои от които предния ден бяха нощували на хижа Ехо. Знак, че сте близо до хижа “Козя стена” е паметника на хижар, загинал преди години при лавина, а паметника е построен от неговите приятели.

Ето, че най-накрая се появи и хижата, която сякаш е кацнала накрая на една скала. Предполагам, че изграждането й никак не е било лесно, но панорамата, която се открива от нея към съседните хълмове е прекрасна.

Хижата се намира на 1562 м височина и е ориентирана на юг, гледките насреща те изпълват с чувство на свобода и простор, направо ти се иска да полетиш. Условията са много добри, хижата изглежда просторна, има генератор за ток и вода, която обаче трябва да се ползва пестеливо.

Поседяхме малко и се отправихме обратно към началната точка. Минахме през върха този път. На мен лично ми прилича на “малкото конче” :D. Стръмно е на участъци, ходиш по скали и ръбове, но има въжета, за които да ср държиш. След като го минете целия се открива красива панорамна гледка.


В заключение мога да кажа – със сигурност няма да се разочаровате! Не, че е нещо невиждано и нечувано, но в тази част на България всичко е толкова красиво по свой си уникален начин, стига да имаш сетивата да го видиш и да му се насладиш. И със сигурност трябва да си отделите повече време за снимки там!

Related Post

leave a Comment